Дръж се здраво - Страница 96

Днес се бе получил нов имейл. А Мариан бе мъртва. Което означаваше, че Джо не е успял да запуши всички пробойни.

Гай Новак — последната пролука, която му оставаше да запуши. Точно там трябваше да отиде Наш. А Наш не се обаждаше, нито пък отговаряше на текстовете му, защото в момента изпълняваше поставената му задача.

Сега вече всичко му бе ясно.

Трябваше да седи мирно и да се надява на най-доброто. Но това означаваше, че Гай Новак може да умре.

Което вероятно щеше да сложи край на проблемите му.

— Джо? — каза Доли. — Кажи ми, какво има?

Не знаеше как да постъпи. Но във всеки случай не възнамеряваше да казва на Доли. Имаха малка дъщеричка, процъфтяващо семейство. С подобни неща шега не бива.

Но и не можеш да оставиш човек да умре току-така.

— Трябва да вървя — каза и хукна към вратата.

* * *

Наш прошепна в ухото на Гай Новак:

— Викни на момичетата, че слизаш в мазето и не искаш да те безпокоят. Разбра ли?

Гай кимна. Отиде до долния край на стълбите. Наш натисна острието на ножа в гърба му, съвсем близо до бъбрека. Установил бе от личен опит, че това е най-добрата техника — натискаш малко повечко, отколкото е необходимо. Колкото да усетят болката и да разберат, че не си играеш.

— Момичета, слизам до мазето за няколко минути. Вие стойте горе, Окей? Не искам да ми пречите.

Отгоре се дочу слаб глас:

— Окей.

Гай се извърна към Наш. Наш прокара върха на ножа през гърба му и го опря в корема му. Гай нито трепна, нито отстъпи.

— Ти ли уби жена ми?

— Мислех, че ти е бивша — усмихна се Наш.

— Какво искаш от мен?

— Къде са ти компютрите?

— Лаптопът е в чантата до стола. Настолният е в кухнята.

— Други?

— Няма. Вземай ги и изчезвай.

— Първо трябва да си поговорим, Гай.

— Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Имам и пари. Твои са. Само не закачай момичетата.

Наш го огледа. Сигурно си даваше сметка, че вероятно днес му е последният ден на земята. Нищо в дотогавашната ми биография не подсказваше, че е способен на героизъм, но сега сякаш бе събрал всичко у себе си и се готвеше за някаква отчаяна последна отбрана.

— Ако не се опъваш, няма да ги пипна — каза Наш.

Гай го погледна право в очите, сякаш искаше да съзре лъжата в тях. Наш отвори вратата към мазето. Слязоха заедно. Наш затвори вратата след себе си и щракна ключа на лампата. Мазето си стоеше недовършено. Подът бе от гол бетон. По тръбите къркореше вода. Срещу един сандък бе подпряно платно с акварелен пейзаж. Наоколо бяха пръснати стари шапки, постери и кашони.

Наш носеше всичко необходимо в сака си. Извади ролката изолирбанд и точно в този миг Гай Новак извърши голяма грешка.

Опита се да го удари с юмрук и се провикна:

— Бягайте, момичета!

Наш го перна с лакът през гърлото, с което го прекъсна. После го тресна с длан по челото. Гай се хвана за гърлото и се срути на пода.

— Само гък да кажеш още — изсъска Наш, — ще доведа дъщеря ти и ще те накарам да гледаш. Разбра ли?

Гай се смрази. Бащинството е способно да превърне в смелчага дори и един жалък червей като Гай Новак. Дали и те с Касандра щяха да имат вече деца, мина през ума на Наш. Сигурно. Касандра произхождаше от голямо семейство. Казваше, че иска и те да имат много деца. Той самият не бе толкова убеден — мирогледът му беше доста по-мрачен от нейния, — но никога нищо нямаше да й откаже.

Погледна надолу. Дали пък да не ръгне Новак в крака или да му отреже някой пръст? Няма нужда. Гай бе направил своя ход и си бе извлякъл поуката. Повече нямаше да посмее.

— Обърни се по корем и сложи ръце зад гърба си.

Гай изпълни командата. Наш омота изолирбанда около китките и лактите му. После повтори същото и с краката. Опъна назад ръцете, сви краката в коленете и привърза китките към глезените. Класика в жанра. Накрая омота устата на Гай пет пъти.

И едва тогава Наш се отправи към вратата на мазето.

Гай започна да се дърпа, но нямаше нужда. Наш искаше само да се убеди, че момичетата не са чули глупавия му крясък. Открехна вратата. Все още се чуваше телевизорът от горния етаж. Момичетата не се виждаха никакви. Затвори вратата и се върна долу.

— Бившата ти жена е направила един видеозапис. Искам да ми кажеш къде е.

Устата на Гай беше омотана. Объркването му си личеше по очите: как може да отговори, ако устата му е запушена? Наш му се усмихна и му показа острието.

— Ще ми кажеш след няколко минути, Окей?

Вибраторът на мобифона му отново се включи. Сигурно е пак Луистън, си каза, но като погледна номера на повиквателя, веднага му стана ясно, че новините са лоши.

— Какво има? — попита.

— Полицията е тук — каза Пиетра.

Наш ни най-малко не се изненада. Падне ли дори само една подпора, всичко почва да се срутва. Сега вече времето никак не му стигаше. Не можеше да си позволи да кисне тук и да измъчва бавно Гай. Трябваше да бърза.

А как можеше бързо да накара Гай да говори?

Наш поклати глава. Онова, което ни кара да сме смели — за което сме готови да умрем, — то ни прави и слаби.

— Ще се отбия за малко при дъщеря ти — каза на Гай. — А след това ще проговориш, нали?

Очите на Гай щяха да изскочат. Задърпа се, както беше завързан, и се опита да подскаже на Наш онова, което той вече знаеше. Наистина щеше да говори. Щеше да си каже всичко, само и само да остави дъщеря му на мира. Наш обаче знаеше, че още по-лесно ще се добере до сведенията, ако дъщеря му е пред очите му. Според някои самата заплаха е достатъчна. Можеше и да се окажат прави.

Но Наш искаше да доведе дъщеря му и заради друго.

Пое дълбоко въздух. Краят наближаваше. Вече го виждаше. Да, искаше да оцелее и да се измъкне оттук, но лудото не само се бе промъкнало, но и го бе обзело изцяло. Лудото подпали кръвта във вените му и той се почувства възбуден и жив.