Дръж се здраво - Страница 10

Тиа кимаше.

— От вас се иска да ги възпитавате, а не да ги глезите. Всеки родител сам решава колко независимост да отпусне на детето си. Контролът е във ваши ръце. Вие трябва всичко да знаете. Това не ви е република. Говорим за семейство. Не е нужно да задълбавате в подробности, но трябва да сте в състояние да се намесвате. Знанието е сила. Едно правителство може и да злоупотреби с него, понеже не взема присърце личните ви интереси. Вие обаче ги вземате. А и двамата сте умни. Така че — какво лошо има?

Майк го гледаше безмълвно.

— Моу — каза Тиа.

— Кажи.

— Някакъв специален период ли изживяваме?

— Моля се на Бога да не е така. — Моу се настани на столчето до кухненския барплот. — Та на какво, казваш, попадна?

— Не се обиждай — каза Тиа, — но мисля, че трябва да си вървиш.

— Но той ми е кръщелник. И не ми е все едно какво става с него.

— Не ти е кръщелник. Ако съдим по думите, които току-що изрече, никой не взема личните му интереси присърце толкова, колкото родителите му. А ти, колкото и да ти е мил, не попадаш в тази категория.

Той я гледаше втренчено.

— Какво има?

— Мразя, когато си права.

— А на мен какво мислиш, че ми е? — запита Тиа. — Сигурна бях, че шпионирането е най-правилният метод до момента, в който ти го одобри.

Майк ги наблюдаваше. Тиа дърпаше долната си устна. Бе забелязал, че го прави, когато изпадне в паника. Задявките служеха само за прикритие.

— Моу — обади се Майк.

— Добре, добре, разбрах ти тънкия намек. Тръгвам си. Само едно нещо още.

— Кое?

— Дай ми да ти видя мобифона.

Майк направи гримаса:

— Защо, твоят не работи ли?

— Просто да го погледна, разбираш ли?

Майк сви рамене и го подаде на Моу.

— Кой оператор ползваш? — запита Моу.

Майк каза името.

— И го ползвате и тримата? Включително и Адам?

— Да.

Моу постоя още известно време загледан в телефона. Майк погледна към Тиа. Тя вдигна рамене. Моу погледна телефона и откъм гърба, после го върна.

— Какво имаш предвид?

— Друг път ще ти кажа — отвърна Моу. — Засега полагайте грижи за детето си.

Четвърта глава

— Та какво видя на компютъра на Адам? — попита Майк.

Седяха на кухненската маса. Тиа бе направила кафе. Тя пиеше „Брекфъст бленд“ без кофеин. Майк предпочиташе черно еспресо. Един от пациентите му работеше във фирма производителка на кафе-машини, които работеха с торбички, вместо да филтрират насипно кафе. Беше подарил една машина на Майк след успешната трансплантация. Проста работа бе: слагаш торбичката — пиеш кафе.

— Две неща — отговори Тиа.

— Окей.

— Първо на първо, канят го на парти утре вечер в дома на Хъф — каза Тиа.

— Е, и?

— Родителите ще отсъстват през уикенда. Според имейла, цяла нощ ще се наливат.

— Пиене, наркотици, или нещо друго?

— От имейла не става ясно. Възнамеряват да намерят повод да останат за през нощта, та да — цитирам — „се налюлеят до дупка“.

Семейство Хъф. Бащата, Даниел Хъф, бе началникът на градската полиция. Синът му, известен на всички с прякора ДиДжей, бе най-големият калпазанин в класа.

— Казваш ли нещо? — попита тя.

— Още смилам.

Тиа преглътна:

— Що за дете отглеждаме с тебе, Майк?

Не й отговори.

— Знам, че не желаеш да видиш тези доклади, обаче… — очите й се затвориха.

— Какво?

— Адам гледа порно онлайн — каза тя. — Това известно ли ти е?

Не й отговори.

— Майк?

— Добре, де, и какво смяташ да направиш по въпроса? — запита той.

— Според теб няма нищо лошо, така ли?

— На шестнайсет и аз тайно внасях у дома „Плейбой“.

— Това е съвсем друго.

— Нима? Просто с това разполагахме навремето. Нямахме интернет. Ако имахме, със сигурност и аз щях да забия в същата посока — готов на всичко, само да видя гола мацка. Такова е днешното общество. Ха си пуснал нещо, ха те заливат с образи и звуци. Ако едно шестнайсетгодишно момче не се интересува от гледане на голи жени — тогава бих казал, че има нещо ненормално.

— Значи одобряваш?

— Ни най-малко. Просто не знам какво да правя.

— Поговори му.

— Говорил съм му — каза Майк. — Обяснил съм му какво правят птичките и пчеличките. Обяснил съм му, че сексът е най-хубав, когато има и любов. Помъчил съм се да му втълпя, че жените трябва да се уважават, а не да се третират като обекти.

— Ей това е — прекъсна го Тиа. — Точно това, последното, му убягва.

— Няма момче тийнейджър, на когото да не му е убягнало. По дяволите, не знам дали и на възрастните мъже не им убягва.

Тиа отпи от чашата. Остави неизказаният въпрос да виси във въздуха.

Бръчиците около очите вече й личаха. Сума ти време прекарваше пред огледалото да ги гледа. Проблемите с външния вид са присъщи на всяка жена, а Тиа винаги се бе радвала на хубава външност. Напоследък обаче усещаше, че онова, което вижда в огледалото, не я радва. Започнала бе да боядисва посивелите косми. Наясно бе с бръчките, с торбичките — нормалните признаци на остаряване — и се притесняваше от тях.

— При мъжете е по-друго — рече тя.

Канеше се да я успокои, но реши да спре, преди да е казал нещо излишно. Тиа продължи:

— Отворили сме една кутия на Пандора.

— Така е — отвърна Майк.

Надяваше се, че тя все още има предвид Адам.

— Искам да знам. Но мразя това си желание.

Протегна се и взе ръката й в своята.

— Какво ще правим с партито?

— Ти как мислиш?

— Не бива да го пуснем — каза той.

— У дома ли да го държим тогава?

— Ами, да.

— На мен ми каза, че щял да ходи с Кларк на гости на Оливия Бърчел. Ако изобщо не го пуснем, ще усети, че нещо става.