Дръж се здраво - Страница 101

101

Стори му се, че я видя застанала до момичето.

— Касандра — изрече на глас.

* * *

Само минута преди това Джил усещаше ръката му върху врата си.

Силен беше. Натискът май не му костваше никакво усилие. Пръстите му бяха напипали някакво адски болезнено място. След това видя майка си и омотания на пода мистър Новак. И страшно се уплаши.

— Пусни ги — каза майка й.

Самият начин, по който го каза, до голяма степен я успокои. Може да е ужасно и страшно, но пък майка й е тук. Тя няма да се спре пред нищо, за да я спаси. А сега бе ред и на Джил да покаже, че и тя би направила всичко за майка си.

Хватката на онзи се засили. Джил с труд си пое дъх и погледна към лицето му. Онзи изглеждаше щастлив. Погледът й се премести към Ясмин. А Ясмин я гледаше, сякаш искаше да я хипнотизира. Успя леко да сведе глава. Както правеше в час, когато искаше да каже нещо на Джил, а учителят гледаше.

Джил нищо не разбираше. Ясмин започна да гледа надолу към собствената си ръка.

Джил проследи погледа й и най-сетне схвана.

С палец и показалец Ясмин изобразяваше пистолет.

— Момичета?

Мъжът леко усили натиска върху вратовете им и ги извъртя към себе си, та да го погледнат.

— Ако избягате, ще убия мама и татко. Разбрахте ли?

И двете кимнаха. Очите им отново се срещнаха. Ясмин отвори уста. Джил я разбра. Мъжът ги пусна. Джил зачака диверсията. Не й се наложи да чака дълго.

Ясмин изпищя и Джил хукна, сякаш животът й зависеше от това. Не само нейният всъщност. На всичките.

Усети как онзи я докосна по глезена, но успя да се измъкне. Чу го да вие, но не се извърна.

— Джил! Ако не се върнеш веднага, майка ти ще умре!

Нямаше избор. Джил се втурна нагоре по стълбите. Сети се за анонимния имейл, който предния ден бе пратила на мистър Новак:

Слушай, скрий пистолета си по-добре.

Замоли се да не го е го е прочел, или поне да не е последвал съвета й. Нахлу в спалнята му и издърпа чекмеджето докрай. Изсипа го на пода.

Пистолетът го нямаше.

Обзе я отчаяние. От мазето се чуваха писъци. Онзи сигурно вече ги убиваше. Започна да рови из нещата му и изведнъж ръката й се удари в нещо метално.

Пистолетът.

— Джил! Последна възможност!

Как се вдигаше предпазителят? По дяволите. Не знае. После се сети за нещо друго.

Ясмин така и не го свали. Сигурно още си стоеше вдигнат. Ясмин изпищя.

Джил скочи на крака. И още от върха на стълбите успя да изкара от себе си възможно най-детския, бебешки глас:

— Моля те, не прави нищо на мама.

Заслиза надолу към мазето. Имаше ли сила да натисне спусъка така, че пистолетът да гръмне? Сигурно ще успее, ако го държи с двете ръце и натиска с два пръста.

Оказа се, че точно толкова натиск е напълно достатъчен.

* * *

Наш чу сирените.

Видя пистолета и се засмя. Нещо отвътре му подсказваше да скочи напред, но Касандра поклати глава. Самият той също не го искаше. Момичето се поколеба. Затова той се приближи и вдигна ножа над главата й.

Когато бе десетгодишен, бе попитал баща си какво става с нас като умрем. Шекспир, струва ми се, най-добре го е казал, отвърна баща му: смъртта е „неоткритата страна, отдето никой пътник не се връща“.

С една дума, откъде да знаем?

Първият куршум го уцели право в гърдите.

Той залитна към нея с вдигнат в очакване нож.

Не знаеше накъде ще го отнесе вторият изстрел, но се надяваше да е при Касандра.

Тридесет и девета глава

Майк се озова в същата стая за разпит. Но този път бе със сина си.

Агентът Дарил ЛаКру и федералният помощник-прокурор Скот Данкън работеха върху приключване на преписката. Майк бе сигурен, че и останалите са наоколо — Розмари, Карсън, ДиДжей Хъф — вероятно с баща си — и другите готици. Държаха ги поотделно, с надеждата да сключат с тях споразумения преди да са предали обвинителния акт в съда.

От няколко часа бяха тук. Майк и Адам не бяха отговорили на нито един въпрос. Адвокатката им Хестър Кримстайн им бе забранила да говорят. Та в момента Майк и Адам седяха сами в стаята за разпити.

Майк погледна сина си и сърцето го заболя от притеснение, но за пети или шести път му каза:

— Всичко ще е Окей.

Адам бе престанал да реагира. Вероятно от шока. Вярно, между шока и тийнейджърското цупене границата с съвсем фина. Хестър бе минала на режим „откачалка“, та само претичваше да им задава въпроси. Но когато питаше за подробности, Адам само клатеше глава.

За последно бе дошла преди половин час и посещението й свърши с една-единствена дума, отправена към Майк: „Лошо.“

Сега отново нахлу, грабна стол и седна пред Адам. Седна и приближи лицето си на сантиметри от неговото. Той се извърна. Сграби го между дланите си, обърна го към себе си и рече:

— Погледни ме, Адам.

Той го стори с крайна неохота.

— Чуй какъв ти е проблемът. Розмари и Карсън хвърлят всичко върху теб. Твоя била идеята да крадеш кочаните с рецепти на баща си и да качиш целия бизнес на по-високо ниво. Ти си ги бил намерил, а не те теб. Според настроението си понякога твърдят, че зад теб е стоял баща ти, който нямал нищо против допълнителните парички. Колегите от ДЕА, които са в същата сграда, съвсем наскоро си докараха тлъсти вестникарски заглавия, след като арестуваха някакъв лекар в Блумфилд за абсолютно същата работа — издаване на незаконни рецепти за черния пазар. Така че този вариант напълно ги устройва. Ако изкарат, че докторът и синът му са били в комбина, заглавията не им мърдат, а оттам — и повишенията. Загряваш ли за какво става дума?

Адам кимна.

— Тогава защо не ми кажеш истината?

— Тя няма значение.

— Какво искаш да кажеш? — разпери тя ръце.

101