Дръж се здраво - Страница 44

— Точно така.

— И е направил същото и с Реба Кордоба.

— Като е паркирал колата й до мотела ли?

Тя кимна.

— И в двата случая полага специални усилия да ни отклони от следата. С Джейн Доу прави опит да ни убеди, че е проститутка. После с Реба Кордоба прави така, че да я вземем за жена, която изневерява на съпруга си и е забягнала с любовника си.

— Е, малко насилено ми се струва — направи гримаса Коуп.

— Може, но все пак е нещо. Не искам да ти прозвучи расистки, но колко често се случва хубава омъжена жена от предградие като Ливингстън да вземе да избяга с някой любовник?

— Случва се.

— Може, но подобна стъпка се планира много по-подробно. Не се предполага да отиде на пазар до мола в близост до пързалката, където дъщеря й е на урок по кънки, да купи детско бельо, а след това какво? — да хвърли всичко и да хукне при любовника. Освен това имаме и свидетел, някой си Стивън Ерико, който я е видял да влиза в микробус пред „Таргет“, а друга жена изкарала колата й.

— Ако приемем, че именно така е станало.

— Бъди сигурен.

— Окей. Дори да е така. Каква друга връзка намираш между Реба Кордоба и нашата Джейн Доу?

Мюз вдигна вежда.

— Пазя най-доброто за десерт.

— Слава богу.

— Да се върнем на Стивън Ерико.

— Свидетелят от мола?

— Същият. Ерико прави донесението си. Вярно, само по себе си не е нищо особено. Не виня гардовете на „Палисейдс“. Но потърсих името му в интернет. Има свой собствен блог със снимка. Едър, висок мъж с рошава брада и тениска на Грейтфул Дед. От разговора ми с него усетих, че е малко откачен на тема конспирации. Също така обича да се замесва в разни истории. Нали разбираш? Отива в мола с надеждата да хване някой, който краде от магазина.

— Добре.

— Но благодарение на това има силно развита наблюдателност. Ерико казва, че е видял жена, отговаряща на описанието на Реба Кордоба, да влиза в бял микробус шевролет. Нещо повече, записал е номера на микробуса.

— Е, и?

— Издирих го. Регистриран е на името на някоя си Хелън Каснер от Скарсдейл, Ню Йорк.

— И тя ли притежава бял микробус?

— Да, само че нейният все още си стои пред къщата й. Коуп кимна. Усети я накъде бие.

— Значи смяташ, че някой е подменил регистрационните табели на мисис Каснер?

— Именно. Адски стар номер, но все още върви. Открадваш кола, с която да извършиш престъплението, после сменяш табелите, в случай, че някой те е видял. Допълнителна заблуда. Но малко престъпници съзнават, че най-ефикасният метод е да подмениш табелите с тези на автомобил от същия модел като твоя. Това действа още по-объркващо.

— И поради това смяташ, че микробусът пред „Таргет“ е бил откраднат.

— Не си ли съгласен?

— Предполагам, че съм — отвърна Коуп. — А и разказът на мистър Ерико започва да си тежи на мястото. Разбирам и защо следва да се притесняваме за Реба Кордоба. Но все още не виждам връзката с нашата Джейн Доу.

— Виж това.

Завъртя към него монитора на компютъра. Коуп прехвърли вниманието си върху екрана.

— Какво е това?

— Запис от охранителна камера, монтирана на сграда в близост до мястото, където намерихме Джейн Доу. Сутринта я гледах с убеждението, че само си губя времето. Но сега… — Мюз бе спряла лентата на нужното място. Натисна бутона. На екрана се появи бял микробус. Натисна ПАУЗА и образът замръзна.

— Бял микробус — каза Коуп и се приближи.

— Точно така. Бял микробус шевролет.

— В Ню Джърси сигурно са регистрирани милиарди бели микробуси шевролет — рече Коуп. — Успя ли да видиш регистрационния номер?

— Успях.

— И предполагам, че е онзи, който е на името на жената Каснер?

— Не е.

Коуп присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

— Абсолютно друг номер.

— И какво му е толкова специалното?

— Този номер — посочи тя екрана — JYL–419 — принадлежи на мистър Дейвид Пълкингъм от Армънк, Ню Йорк.

— Който също има бял микробус?

— Да. И който същия ден е бил в мола „Палисейдс“.

— Възможно ли е той да е нашият човек?

— Седемдесет и три годишен е, криминално нерегистриран.

— Тоест още една смяна на номерата, така ли?

— Точно така.

В кабинета надникна Кларънс Мороу:

— Шефе?

— Кажи.

Той видя Пол Коуплънд и се изпъна, сякаш да му отдаде чест.

— Добро утро, господин прокурор.

— Здрасти, Кларънс.

Кларънс изчака.

— Казвай какво има — рече му Мюз.

— Току-що говорих по телефона с Хелън Каснер.

— И?

— Накарах я да провери табелите на буса си. Ти излезе права. Някой й ги е подменил, а тя изобщо не забелязала.

— Друго?

— Гвоздеят. Табелите на буса й в момента. — Кларънс посочи белия автомобил на екрана. — Принадлежат на мистър Дейвид Пълкингъм.

Мюз се усмихна на Коуп и обърна длани към тавана:

— Тая връзка стига ли ти?

— Да — отвърна Коуп. — Напълно достатъчно.

Осемнадесета глава

— Да вървим — прошепна Ясмин.

Джил погледна приятелката си. Мустачките над горната й устна — онези, които бяха причинили цялата неприятна история — вече ги нямаше, но на Джил все й се струваше, че още са там. Майката на Ясмин бе пристигнала от новото си местоживеене — някъде далеч на юг, вероятно Флорида — и я бе завела на някакъв специален лекар, който й направил електролиза. Външният й вид бе променен, но от това ходенето на училище не бе станало по-малко ужасно.

Седяха на кухненската маса. Бет, „приятелката за седмицата“, както й викаше Ясмин, бе направила опит да ги впечатли с някакъв засукан омлет с парченца кренвирши и с „легендарните палачинки на Бет“, но за най-голямо нейно разочарование, момичетата решиха да закусят гофрети с настърган шоколад.