Дръж се здраво - Страница 6

К оглавлению

— Разбира се. Никакъв проблем — отвърна Тиа. — По кое дело?

— Бек.

Тиа го бе очаквала.

— Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.

— Брет — подсказа Тиа.

— Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип.

Хестър й връчи папката и отново закрачи. Тиа хвърли един поглед:

— Той е основният свидетел, нали?

— Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.

— Окей, няма проблем.

Изведнъж Хестър закова на място.

— Тиа?

Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата й се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не й даваше мира. Погледна шефката си.

— Притеснява ли те нещо? — запита Хестър.

— Единствено клетвените показания.

Хестър се намръщи:

— Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?

— Посрано магаре — повтори Тиа.

— Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?

— И искаш от мен да го докажа.

— Не.

— Какво тогава?

— Точно обратното, всъщност.

Тиа се намръщи.

— Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?

— Именно.

Тиа леко сви рамене.

— Би ли пояснила?

— С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание.

Тиа кимна:

— Да го накарам да се отпусне.

— Да.

— Но да запиша всичко, дума по дума.

— Пак да.

— Та да му скапеш задника после в съда.

Хестър вдигна вежда:

— С прочутото ми кримстайнско хладнокръвие.

— Окей — рече Тиа. — Ясно.

— Ще му сервирам собствените му ташаци за закуска. А в рамките на същата метафора, твоята задача е да осигуриш зеленчуците. Смяташ ли, че ще се справиш?

Докладът за компютъра на Адам — какво трябваше да направи с него? Първо, да се обади на Майк. Да седнат, да го препрочетат подробно, да изчислят кой е най-добрият следващ ход…

— Тиа?

— Да, ще се справя.

Хестър пак спря. Пристъпи към Тиа. Беше поне с десет сантима по-ниска, но Тиа пак не усети разликата.

— Знаеш ли защо точно теб избрах за тази задача?

— Защото съм завършила правния факултет на Колумбийския университет, защото съм дяволски добра като адвокат и защото, откакто съм тук от шест месеца, задачите, които ми възлагаш, не биха затруднили и един резусмакак.

— Не е това.

— Защо тогава?

— Защото си стара.

Тиа я изгледа.

— Не в този смисъл. Искам да кажа, на колко си? Към четирийсет и пет, нали? Поне с десет години съм по-голяма от теб. Но останалите ми младши адвокати са буквално бебета. Ще искат да се проявят като герои. Ще гледат да се докажат.

— А аз няма, така ли?

— Ха си го направила, ха си си взела шапката оттук.

Какво се казва при подобно изказване? Тиа предпочете да замълчи. Сведе поглед и се загледа в преписката, макар мозъкът й да продължаваше да се бори със сина й, с проклетия му компютър, с онзи доклад.

Хестър пропусна един такт. После впери в Тиа онзи поглед, под който свидетелите направо рухваха. Тиа успя да не отклони очи.

— Защо избра тази фирма? — попита Хестър.

— Истината ли искаш да чуеш?

— За предпочитане.

— Заради теб — отвърна Тиа.

— Това комплимент ли е?

— Пожела да чуеш истината. А тя е, че винаги съм се възхищавала от начина, по който работиш.

— Да, бе. Да, аз съм мъжкото момиче.

Тиа изчакваше.

— И за какво друго?

— Това е, горе-долу.

Хестър поклати глава:

— Има и още нещо.

— Не те разбирам.

Хестър седна зад бюрото си. Направи знак на Тиа да седне насреща й.

— Пак ли да поясня?

— Давай.

— Избрала си тази фирма, тъй като я ръководи феминистка. Решила си, че ще разбера защо искаш дълги отпуски по майчинство.

Тиа не отвърна.

— Налучках ли?

— До известна степен.

— Но ти разбери: феминизмът не значи да помагаш на останалите жени. Целта му е да се създадат еднакви условия и за двата пола. Да предостави на жените избор, а не гаранции.

Тиа мълчеше.

— Ти избра майчинството. За този избор не бива да бъдеш наказвана. Но той не те прави и специална. Годините, прекарани в отпуск, са изгубени по отношение на кариерата ти. Излязла си от опашката. Не можеш да се прередиш, че да отидеш на предишното си място. Условията са еднакви за всички. Така че, ако някой мъж вземе отпуск за гледане на деца, те ще важат и за него. Разбираш ли?

Тиа направи неопределен жест.

— Казваш, че ти харесвал моят начин на работа — продължи Хестър.

— Да.

— Но аз избрах да нямам семейство. И това ли ти харесва?

— Мисля, че тук не може да става дума за харесване.

— Точно така. Същото важи и за избора, който ти си направила. Аз избрах кариерата. Да си остана на опашката. Така че като адвокат вече съм на най-предната линия. Но след работа не ми се полага да се прибера у дома при красавеца лекар, варосаната ограда и две цяло и четирите десети деца. Разбираш ли ме?

— Напълно.

— Прекрасно. — Ноздрите на Хестър се разшириха, а втренченият й поглед се засили с още една степен. — Така че, когато седиш в този кабинет — в моя кабинет, — мислите ти трябва да са изцяло за мен, как да ми се харесаш и да ми служиш вярно, а не какво ще готвиш за вечеря и дали синът ти не закъснява за тренировка по сокър. Схващаш ли?