Дръж се здраво - Страница 21

Сега стоеше и кипеше отвътре.

Макар и седнал, Франк Тремънт повдигна колан:

— С цялото ми уважение към мис Мюз, значи…

— Главен следовател Мюз — поправи го Лорън.

— Пардон?

— Не съм ти мис Мюз. Имам си титла. Аз съм главен следовател. И съм ти началник.

Тремънт се подсмихна. Извърна се бавно към колегите си следователи, сетне към зет си с изражение на лицето, което сякаш говореше: Аз какво ви казвах?

— О, нещо много сме чувствителни — рече и включи на пълен сарказъм: — Главен следовател Мюз?

Мюз хвърли поглед към Коуп. Той остана неподвижен. Лицето му не излъчваше никаква утеха. Каза единствено:

— Извинявай за прекъсването. Продължавай, Франк.

Мюз усети как ръцете й се свиха в юмруци.

— Добре. Аз, значи, имам двайсет и осем години стаж в борбата с престъпността. Аз попаднах на случая с проститутката в Пети район. Това, че Мюз се яви непоканена, е едно на ръка. Не ми се нрави. Не е по протокола. Но щом иска да се прави на полезна, така да е. Обаче тя започва да заповядва. Започва да се налага и да подкопава авторитета ми пред униформите. — Разпери широко ръце. — А това никак не е хубаво.

Коуп кимна:

— Ти, значи, попадна на този случай.

— Аз.

— Опиши ми го.

— Ъ?

— Опиши ми случая.

— Не знаем още кой знае колко. Мъртва проститутка. С размазано от бой лице. Аз смятам, че е била бита до смърт. Самоличност все още неизяснена. Разпитахме някои от другите проститутки, но никоя не я познава.

— Другите не знаят името й, или изобщо не я познават?

— Не си отварят много устата, ама нали знаеш как е. Никой нищо не бил видял. Ще ги пообработим.

— Друго?

— Намерихме зелена кърпа. Не съвпада напълно, но е близка до цвета на облеклото на една нова банда. Наредих да приберат някои от членовете й, които знаем. Ще ги разпитаме, да видим дали някой от тях няма да се изпусне за нещо. Ровим и из компютрите, дали няма някой със сходен начин на действие, който се движи сред проститутките в района.

— Е, и?

— Дотук нищо. Искам да кажа, умрели курви наспорил бог. Ама и ти, шефе, това го знаеш. За тази година ни е седмата.

— Отпечатъци?

— Прекарахме ги през местната база данни. Няма съвпадение. Ще се обърнем и към NCIC, но за това ще ни трябва повечко време.

— Окей — кимна Коуп. — Та какво всъщност беше оплакването ти от Мюз…?

— Виж какво, не желая да настъпвам ничии мазоли, но дай да си говорим честно: тя тая длъжност изобщо не я заслужава. Ти я избра само защото е жена. Дотук разбирам. Така стоят нещата в наше време. Можеш да бачкаш като хамалин сума ти години, но това няма никакво значение, ако някой друг има черна кожа или е без хуй. И това го разбирам. Но пак става дума за дискриминация. Искам да кажа, само защото аз съм мъж, а тя жена, от това не трябва да следва, че тя ще лети нагоре, а аз — не. Ако аз й бях началник и поставях под въпрос всяко нейно действие, тя сто на сто щеше да писне, че я малтретирам като жена и щеше да ми съдере задника от съдебни дела.

— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна отново Коуп и се извърна към Лорън. — Мюз?

— Какво?

— Нещо да кажеш?

— Първо на първо, не съм сигурна, че съм единствената в тази стая без хуй — и хвърли поглед към Тремънт.

— Друго? — подкани я Коуп.

— Чувствам се с вързани ръце.

— Това не е така — възрази Коуп. — Но това, че си му началник, не значи, че трябва да си му и бавачка, нали? И аз съм ти шеф, но не те водя за ръчичка. — Мюз кипеше вътрешно. — Следовател Тремънт е тук от дълги години. Има приятели и се радва на уважение. Именно затова му давам тази възможност. Иска да повдигне въпроса в пресата. Да направи официално оплакване. Аз предложих да проведем това съвещание. Да поговорим спокойно. Да покани мистър Гогън, за да може той да види как действаме открито и без враждебност.

Погледите на всички бяха отправени към нея.

— И пак ще те попитам — каза й Коуп. Погледите им се срещнаха. — Имаш ли нещо да кажеш по изказването на следовател Тремънт?

По лицето му шареше усмивка. Не широка, само в ъгълчетата на устните. И изведнъж всичко й стана ясно.

— Имам — отвърна Мюз.

— Давам ти думата.

Този път Коуп постави ръцете си на тила и се облегна назад.

— Да започнем оттам, че според мен жертвата не е проститутка.

Коуп вдигна високо вежди, сякаш това бе най-шокиращото изказване на света:

— Как така?

— Не е.

— Но аз видях дрехите й — каза Коуп. — И току-що изслушах доклада на Франк. Да не говорим за мястото, където е открит трупът — всички знаят, че това е район с проститутки.

— Включително и убиецът й — допълни Мюз. — Именно затова я е изхвърлил там.

Франк Тремънт се изсмя на глас:

— Абсолютни глупости, Мюз. Нужни са улики, пиленце, а не интуиция.

— Улики ли искаш, Франк?

— Ами да. Ама ти нямаш никакви.

— Какво ще кажеш за цвета на кожата й?

— В смисъл?

— В смисъл, че е бяла.

— Забележително! — Тремънт обърна дланите си към тавана. — Направо съм сразен. — Погледна към Гогън. — Нали записваш безценните й мисли, Том. Аз само подхвърлих, ей така, че проститутка не може да ни е приоритет номер едно и веднага ме изкараха тесногръд неандерталец. Но когато тя казва, че жертвата не може да е била курва, само защото е бяла — това вече се таксува за висш професионализъм.

Помаха заканително пръст към нея:

— Мюз, не ти стига стажът на улицата.

— Но ти каза, че имало още седем убити проститутки.

— Е, та?

— Известно ли ти е, че и седемте са афроамериканки?

— Това абсолютно нищо не значи. Може другите шест да са били… да кажем… високи, а тази — ниска. Но това значи ли, че не е проститутка?