Дръж се здраво - Страница 22

К оглавлению

Мюз отиде до таблото на стената. Извади една снимка от плика и я закачи с кабарче.

— Това е от местопрестъплението.

Погледите им се извърнаха.

— Тълпата зад полицейската лента — поясни Тремънт.

— Браво, Франк. Но следващия път вдигни ръка и изчакай да ти дам думата.

Тремънт скръсти ръце:

— Та какво трябва да видим?

— Ти какво виждаш?

— Проститутки — отвърна Тремънт.

— Точно така. Колко на брой?

— Не знам. Да ги преброя ли?

— Горе-долу.

— Около двайсет.

— Браво, Франк. Точният им брой е двайсет и три.

— Е, и?

— Преброй колко от тях са бели, ако обичаш.

Отговорът бе повече от очебиен: нула.

— Мюз, ти да не искаш да кажеш, че няма бели проститутки?

— Има. Но в този район са изключително малко. Прегледах сводките от последните три месеца. В описа на задържаните няма нито една бяла арестувана за проституция в радиус от три преки за целия този период. А и, както ти сам отбеляза, пръстовите й отпечатъци не са регистрирани. Колко местни проститутки могат да се похвалят с подобно нещо?

— Много — отвърна Тремънт. — Идват от друг щат, заседяват се за известно време, умират или се преместват в Атлантик Сити. Страхотна си, Мюз — разпери той ръце. — Аз що не взема да се пенсионирам?

Засмя се на собствената си шега. Но Мюз само извади още няколко снимки и ги закачи на таблото:

— Погледни ръцете на жертвата.

— Е и?

— Никакви следи от убождания — нито една. Предварителният токсикологичен рапорт не сочи наличието на забранени наркотици в кръвта й. Та ти пак ми кажи, Франк: колко от белите проститутки в Пети район не се друсат?

Това му запуши устата временно.

— Има вид на човек, който се храни добре — продължи Мюз, — макар в наше време това да не е толкова показателно. Никакви съществени по-ранни охлузвания или счупвания — също доста нетипично за проститутка от района. За състоянието на зъбите й не може да се каже почти нищо, тъй като повечето са избити. Но малкото останали показват, че е полагала грижи за тях. А сега погледни тук.

Закачи още една силно увеличена фотография.

— Обувки? — запита Тремънт.

— Получаваш златна звездичка, Франк.

Коуп й хвърли бърз поглед: „По-полека със сарказма.“

— При това курвенски — продължи Тремънт. Дълги, заострени токчета „ела ме изяж“. Виж си грозните хъш пъпис, Мюз. Някога носила ли си токчета като онези?

— Никога, Франк. А ти?

Останалите се разсмяха. Коуп поклати неодобрително глава.

— Какво искаш да кажеш тогава? — запита Тремънт. — Направо са като извадени от каталог за проститутки.

— Погледни обаче ходилата — посочи ги тя с молив.

— Какво да им гледам?

— Нищо. Точно там е работата. Никакви следи от носене — нито една.

— Е, добре: нови са.

— Прекалено нови. Нарочно поисках да увеличат снимката. — Закачи на таблото увеличения образ. — Абсолютно никакви драскотини. Тези обувки не са носени. Дори веднъж.

Присъстващите се умълчаха.

— Е и?

— Убедителен аргумент, Франк.

— Глей си работата, Мюз. Това изобщо не значи…

— И, между другото, в нея няма никаква семенна течност.

— Голяма работа. Може да й е бил първият клиент за вечерта.

— Напълно възможно. Но има и тен, на който следва да обърнеш внимание.

— Какво?

— Загар.

Опита се да посрещне думите й с присмех, но вече губеше почва под краката си.

— Не си ли чула, че тези момичета ги наричат „уличници“, Мюз? Улиците са на открито, нали разбираш? И тези момичета работят на открито. И то много.

— Като изключим факта, че напоследък не сме видели кой знае колко слънце, линиите между тена и незагорялата кожа не са там, където би трябвало да бъдат. Минават оттук — посочи тя раменете, — но няма никакъв тен по коремната област. Там е съвсем бяла. Накратко казано, жената е носела блузи, а не бюстиета. После да видим каква е тази голяма кърпа, стисната в ръката й.

— Дръпнала я е от извършителя по време на нападението.

— Не, не я е дръпнала. Очевидна фалшива улика. Тялото е преместено, Франк. От нас се иска да повярваме, че я е дръпнала от врата му, докато се е съпротивлявала. И те просто са я оставили, когато са изхвърляли тялото. Звучи ли ти нормално?

— Може да е някакво послание от бандата.

— Възможно. Сега да обърнем внимание на нанесения й побой.

— Какво му е?

— Прекалено методичен е. Никой не бие някого с подобна прецизност.

— И каква е тезата ти?

— Очевидна е. Някой не желае да я идентифицираме. И още нещо: обърни внимание на това, къде е изхвърлена.

— Район, известен с проститутките си.

— Точно така. Вече знаем, че не е убита там. Там е изхвърлена. Защо точно там? Ако е била проститутка, защо ще го афишират? Защо им е да изхвърлят проститутка в район, известен с уличниците си. Ще ти кажа. Защото ако от самото начало я приемат за уличница, а случаят се падне на някой дебелогъз мързелив следовател и той реши да следва най-лесния път…

— На кого викаш дебелогъз? — рипна Франк Тремънт. Но Коуп тихичко каза:

— Седни, Франк.

— И ти й даваш да ме…

— Шшт! — изсъска му Коуп. — Какъв е тоя звук?

Всички млъкнаха.

— Какъв звук?

Коуп сложи ръка до ухото си.

— Слушай, Франк. Не го ли чуваш? — Снижил бе гласа си до шепот. — Това е звукът на твоята некомпетентност, който достига до ушите на масите. И то не само некомпетентност, ами и самоубийствената ти тъпота да се заяждаш с началничката си, когато фактите не те подкрепят.

— Не съм длъжен да търпя…

— Шшт. Заслушай се.

Мюз едва се сдържаше да не се изсмее.

— Вие чухте ли го, мистър Гогън? — попита Коуп.