Дръж се здраво - Страница 24

Натисна бутона КРАЙ.

Минаха още десет минути. И нищо от Адам. Майк пак се обади. Остави през зъби ново съобщение.

— Тати — каза Джил.

— Да, миличко.

— Къде е Адам?

— Сигурен съм, че скоро ще си дойде. Виж какво. Дай да те оставя у Ясмин, после ще се върна да го изчакам, искаш ли?

Майк се обади трети път и остави ново съобщение за Адам, че ще се върне бързо. Спомни си кога за последен път бе правил подобно нещо — да оставя многократни съобщения на гласовата поща, — когато Адам избяга от дома и два дни бе в неизвестност.

Дано пак не ни върти същия номер, мина му през ума. В същия миг се улови, че мисли: Божичко, дано пак да е същият номер.

Извади лист хартия и надраска отгоре му бележка. Остави я на кухненската маса:

...

АДАМ,
ОТИВАМ ДА ОСТАВЯ ДЖИЛ. ТРЪГВАМЕ, ЩОМ СЕ ВЪРНА.

Раницата на Джил бе с емблемата на „Ню Йорк Рейнджърс“. Не че се интересуваше от хокей — беше я наследила от батко си. Обожаваше всичко, което й оставяше. Напоследък все се кипреше с възголемия зелен пуловер, с който той бе играл в детския отбор. На гърдите отдясно бе избродирано името му.

— Тати?

— Да, миличко?

— Притеснявам се за Адам.

Изразът не отговаряше на възрастта й, но в устата й не звучеше така.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Казал ли ти е нещо?

— Не е.

По пътя до Ясмин Майк все се надяваше, че Джил ще каже още нещо, но тя мълчеше.

Навремето — много отдавна, когато Майк бе малък — хората оставяха децата си пред къщата на домакините и си тръгваха, или в най-добрия случай изчакваха да видят, че вратата се отваря. В днешно време детето се води чак до вратата. На Майк не му бе особено приятно да го прави, но тъй като ставаше дума за преспиване, особено на тази сравнително ранна възраст, предпочете да види какво е положението. Почука на вратата. Отвори му Гай Новак, бащата на Ясмин.

— Здравей, Майк.

— Здрасти, Гай.

Гай още не бе съблякъл костюма, с който ходеше на работа, макар да беше поразхлабил вратовръзката. Носеше прекалено модерни рогови очила, а косата му имаше стратегически разрошен вид. Гай бе един от многото татковци в града, които работеха на Уол стрийт, а Майк — и да го убиеха — не можеше да изчисли с какво точно се занимават. Хедж фондове, тръстови сметки, кредитни взаимоотношения, емисии на акции, покупко-продажби на ценни книжа, заемни облигации — всичко това му бе една гъста финансова мъгла.

Гай се бе развел преди много години и според клюките, които единайсетгодишната му дъщеря снасяше, редовно излизаше на срещи с жени.

— Мацките му все се подмазват на Ясмин — съобщаваше Джил. — Голям смях.

Джил се промъкна покрай двамата.

— Бай-бай, тати.

— Бай-бай, тиквичке.

Майк я изчака за секунда да влезе, после се обърна към Гай Новак. Можеше да звучи сексистки, но твърдо би предпочел да остави детето си с някоя самотна майка. Да прекара предпубертетната му дъщеря нощта в дом, в който имаше сам мъж — не че трябваше да има някакво значение. И Майк понякога се грижеше за двете момичета в отсъствието на Тиа. И все пак.

Стояха един срещу друг, без да проговорят. Майк пръв наруши мълчанието.

— Какви са плановете ти за тази вечер?

— Вероятно ще ги заведа на кино — отвърна Гай. — На сладолед в „Баумгартс“. Ъ-ъ, надявам се, че не възразяваш и приятелката ми да дойде с нас?

— Няма проблем — рече Майк. Дори си помисли: Още по-добре.

Гай хвърли поглед зад себе си. Убедил се, че и двете момичета ги няма, попита Майк:

— Имаш ли една секунда?

— Разбира се. Какво има?

Гай излезе на верандата. Остави вратата да се захлопне зад гърба му. Огледа улицата и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. Майк го наблюдаваше в профил.

— Надявам се, че всичко е наред? — попита Майк.

— Джил е незаменима като приятелка.

Майк не знаеше как да реагира, затова предпочете да замълчи.

— Не знам какво да предприема. Искам да кажа, като родители правим всичко, което е по силите ни, нали така? Отглеждаш ги, храниш ги, изучваш ги. На Ясмин още като малка й се наложи да преживее развода ни. Но и с това свикна. Беше весела, дружелюбна и популярна. И точно тогава да стане това нещо.

— Мистър Луистън ли имаш предвид?

Гай кимна. Прехапа устна, а брадичката му потръпна:

— Нали си забелязал промените у Ясмин?

Майк избра да каже истината:

— Струва ми се по-затворена.

— Нали знаеш какво й е казал Луистън?

— Не съвсем.

Гай затвори очи, пое дълбоко дъх и пак ги отвори:

— Предполагам, че Ясмин е лудувала в час, не е внимавала — нещо от този сорт. Когато отидох да се разправям с Луистън, той каза, че на два пъти й направил забележка. Цялата работа е там, че Ясмин наистина има леко окосмяване по лицето. Не много, мъх на горната устна например. Един баща не би му обърнал внимание, а понеже е без майка, изобщо не ми мина през ума за електролиза или нещо подобно. Та той им обяснявал за хромозомите, а тя шепнела непрестанно от последния чин. Луистън накрая не издържал и рекъл: „У някои жени се наблюдават мъжки белези, от рода на окосмяване по лицето — слушаш ли, Ясмин?“ Нещо от този сорт.

— Ужасно — каза Майк.

— Непростимо, нали? Не се бил извинил моментално, понеже не искал да привлича повече внимание върху думите си. Междувременно целият клас изпокапал от смях. Ясмин била ни жива, ни умряла. Започнали да й подвикват — Брадатка и XY — означението за мъжки хромозом. На другия ден той й се извинява, моли децата да престанат, аз вдигам скандал на директора, но то е като да отбиеш звънец — нали ме разбираш?

— Напълно.

— Детска работа.

— Ъхъ.