Дръж се здраво - Страница 41

К оглавлению

— Сестро?

Тя се извърна.

— Няма ли някой полицай, който чака да разговаря с мен?

— Моля?

— Бил съм нападнат, а ако се съди по думите ти — и обран, Полицията това не я ли интересува?

Тя скръсти ръце върху гърдите си.

— И ти какво мислиш? Че си нямат друга работа, освен да седят тук, докато се събудиш ли?

Права беше. И лекарите стояха на главата ти само по телевизията.

А Берта добави:

— Пък и повечето такива пострадали като теб не подават оплаквания.

— Какви „такива“?

Тя пак смръщи чело:

— Да ти повикам ли и полицията?

— По-добре първо да говоря с жена ми.

— Да — каза тя. — Да, може би това ще е най-добре. Майк протегна ръка към бутона за регулиране на леглото.

Болката преряза гръдния му кош. Дробовете му спряха. Опипом намери устройството и натисна най-горното копче. Леглото избута тялото му в полулегнало положение. Опита се да се поизправи още малко. После бавно се пресегна за телефона. Долепи слушалката до ухото си. Още не го бяха включили.

Тиа сигурно е изпаднала в паника.

Дали Адам се е прибрал вече?

Кой, по дяволите, го бе бил?

— Мистър Бай?

Сестра Берта бе отново на вратата.

— Доктор Бай — поправи я той.

— Пардон, забравих.

Не че искаше да се изтъкне. Но не пречи в болницата да знаят, че си имат работа с човек от професията. Когато спрат полицай за превишена скорост, веднага казва на колегата си с какво си изкарва хляба. Сложи го към графа „Не пречи“.

— Тук има един полицай по съвсем друг случай — каза тя. — Искаш ли да говориш с него?

— Да, благодаря. Но може ли да ми включат телефона?

— Всеки момент ще стане.

В стаята влезе униформен полицай. Дребен на ръст, латино, с тънки мустачки. На Майк му се видя около трийсет и пет годишен. Представи се с името Гутиерес.

— Наистина ли желаете да подадете оплакване? — попита.

— Разбира се.

И онзи се намръщи.

— Защо?

— Аз ви докарах тук.

— Благодаря.

— Моля. А знаете ли къде ви намерих?

Майк се замисли за секунда.

— В уличката до клуба? Забравих й името.

— Точно така.

Загледа се очаквателно в Майк. А на него едва сега му се проясни.

— Не е това, което си мислите — каза Майк.

— А какво е това, което си мисля?

— Че ме е подмамила проститутка.

— Да ви е подмамила?

Майк се опита да свие рамене:

— Сигурно гледам много телевизия.

— Добре. Не съм много силен по изводите, но знам следното: намерих ви в уличка, която е свърталище на проститутки. Възрастта ви е поне с двайсет до трийсет години над средната за посетителите на клубовете в района. Женен сте. Нападнали са ви, обрали са ви, а и са ви били точно така както бият някой подмамен — направи с пръсти знак за кавички — от проститутка или от сутеньора й.

— Не търсех платена любов — каза Майк.

— Ама, разбира се. Отишли сте да се наслаждавате на пейзажа. Изключителен е. Да не говорим за прекрасния аромат. На мен поне няма нужда да ми го обяснявате. Самият аз го намирам за крайно привлекателен.

— Търсех сина си.

— В онази уличка?

— Да. Видях един негов приятел… — Болката се върна Усети накъде върви разговорът. Доста трябваше да им обяснява. А после? Пък и какво щеше да открие този полицай?

Трябваше да се свърже с Тиа.

— Много ме боли в момента — каза Майк.

Гутиерес кимна.

— Разбирам. Това е визитката ми. Ако искате да говорите или да подадете оплакване, обадете ми се. Окей?

Гутиерес остави визитката на нощното шкафче и си отиде. Майк дори не я погледна. При всичката болка успя да вдигне телефона и да набере мобилния номер на Тиа.

Седемнадесета глава

Лорън Мюз гледаше записа от уличната камера близо до мястото, където бяха намерили Джейн Доу. Нищо не се набиваше на очи, но пък и тя не бе очаквала нещо повече. По това време през този участък минаваха десетки автомобили. Нямаше критерий, по който да ги отсее. Трупът се побираше и в най-малкия багажник.

Но тя продължаваше да се взира и да се надява. Лентата се извъртя — и какво? Едно голямо нищо.

Кларънс пак почука и подаде глава през вратата:

— Няма да ми повярваш, шефе.

— Слушам те.

— Първо на първо, забрави за изчезналия мъж. Оня Бай. Познай къде е?

— Предавам се.

— В болница в Бронкс. Жена му заминава в командировка, той излиза, а някаква проститутка го пребива.

Мюз направи гримаса.

— Жител на Ливингстън е търсел проститутка в оня район?

— Ами отде да знам — някои си падат по бедните квартали. Но и това не е главната новина. — Кларънс седна без покана, което не бе в негов стил. Бе навил ръкавите на ризата си, а през месестото му лице се мъчеше да избие лека усмивка.

— Акурата МДХ на Кордоба е още на хотелския паркинг — каза. — Местните полицаи почукали на някои от вратите. Не била там. Затова реших да се върна назад.

— В смисъл?

— На последното място, където знаем със сигурност, че е била. Молът „Палисейдс“. Мястото е доста голямо, та имат доста стабилна система за сигурност. И взех, че им се обадих.

— На охраната?

— Точно така. И слушай какво излезе: вчера към пет следобед дошъл някакъв и казал, че бил видял как една жена със зелена акура МДХ отишла до колата си, натоварила в нея покупките си, след което отишла при мъжа, чийто бял микробус бил паркиран до нея. Видял я да влиза в буса — без всякаква принуда, — но вратата се затворила зад нея. И дотук онзи нищо не го усъмнило, но после видял как друга жена дошла и седнала в акурата на първата. След което и двата автомобила заминали заедно.

Мюз се облегна назад.

— Микробусът и акурата?

— Точно така.