Дръж се здраво - Страница 52

Наш сложи ръка на рамото й:

— Нищо не можем да направим засега. Разбираш ме, нали?

Тя кимна, загледана право пред себе си:

— Но някой ден?

— Да, Пиетра. Някой ден. Щом приключим с всичко това, ще му съобщим истината.

Двадесет и първа глава

Когато Гай Новак свърна в алеята пред дома си, часовникът сочеше два без десет. Кокалчетата му бяха побелели от стискане на волана. Остана неподвижен, с крак върху спирачката и с надеждата да почувства нещо по-различно от обзелото го отвратително безсилие.

Погледна се в огледалото за обратно виждане. Косата му бе започнала да оредява. Преместваше пътя й все по-близо до ухото. Все още не можеше да се каже, че се мъчи да прикрие някакво олисяване, но мисълта не бе далеч от повечето хорски умове. Пътят ти се смъква все по на юг, но не го забелязваш ден за ден, та дори и седмица за седмица, докато един ден не усетиш как хората ти се подхилкват зад гърба.

Впери очи в огледалния образ и не можа да повярва, че гледа себе си. Пътят обаче щеше да слезе още по-надолу. Това поне му бе пределно ясно. И все пак, по-добре няколко косъма, отколкото лъщящо кубе.

Свали едната си ръка от волана, включи ръчната спирачка и извади ключа. Пак хвърли поглед на онзи в огледалото.

Мухльо.

Никакъв мъж не е той. Да минава покрай нечий дом и да забавя скоростта. Леле, какъв храбрец! Бъди малко по-твърд, Гай — или те е страх да посегнеш на мръсника, съсипал детето ти?

Що за баща е той? Що за мъж?

Мухльо.

Да, де, беше се оплакал като някаква ученичка на директора. Онзи бе цъкал от съчувствие, но не беше предприел нищо. Луистън продължаваше да се прибира вечер, да целува хубавичката си жена и вероятно да вдига над главата си малката им дъщеря и да я слуша как гъргори от смях. Майката на Ясмин го бе напуснала преди тя да навърши две години. Повечето им познати виняха нея за разбития им брак, но истината беше, че Гай не се бе проявил достатъчно като мъж. По тази причина жена му бе почнала да спи с други мъже, докато накрая не й пукаше дали той знае, или не.

Това се беше случило с жена му. Не бе проявил достатъчно сила, та да я задържи. Окей, станалото — станало.

Но сега ставаше дума за детето му — за обожаваната му дъщеря Ясмин, олицетворение на единственото му постижение като мъж — да стане баща, да отгледа дете. Да е основният му родител.

Нима опазването й не бе най-важната му задача?

Браво на теб, Гай.

А сега нямаше мъжеството да се бори за нея. Как щеше да реагира собственият му баща, ако беше жив? Щеше да го изгледа с оня поглед, дето караше Гай да се чувства нищожество. Щеше да го нарече „женчо“, понеже ако някой беше сторил подобно нещо на който и да било от най-близките на стария, Джордж Новак щеше да му свети маслото с един удар.

На Гай му се искаше да стори същото.

Излезе от колата и тръгна по алеята. От дванайсет години живееше тук. Спомни си как с бившата му жена се държаха за ръце, когато за пръв път се приближиха към къщата, и как тя му се усмихваше. Била ли е вече почнала да се чука зад гърба му? Сигурно. След като го изостави, съмнението дали детето е негово доста години гризеше Гай. Той се мъчеше да прогони мисълта, да си внуши, че всъщност няма значение, да не обръща внимание на разяждащото го недоверие. Дотогава, докато чувството не стана непоносимо. Преди две години тайничко бе уредил да му направят проба за бащинство. Минаха три мъчителни седмици, докато излязат резултатите, но чакането си заслужаваше.

Ясмин бе от него.

И в това отношение сигурно се беше проявил като мухльо, но истината го направи още по-добър баща. Правеше всичко, само и само тя да е щастлива. Поставяше нейните нужди пред своите. Обожаваше Ясмин, грижеше се за нея и нито веднъж не я унизи така, както собственият му баща го бе унижавал.

Но не бе успял да я опази.

Спря да огледа къщата. Ако щеше да я обявява за продан, нямаше да е зле да й тегли една боя. И да подкастри живия плет.

— Хей!

Женският глас му бе непознат. Извърна се и присви очи срещу слънцето. Вцепени се, като видя от спряната до тротоара кола да излиза жената на Луистън. Лицето й бе разкривено от злоба. Запъти се насреща му.

Гай не помръдна.

— Какво си въобразяваш, като минаваш покрай дома ми, бе?

Гай, който не бе силен по мигновените отговори, успя само да измънка:

— Живеем в свободна държава.

Доли Луистън идваше все по-наблизо с такава скорост, сякаш се канеше да го бие. Гай дори вдигна ръце пред лицето си и отстъпи крачка назад. Егати мухльото! Страх го е не само да се бори за детето си, ами и да се опъне на жената на оня, който го бе съсипал.

Тя спря и завря пръст в лицето му.

— Остави семейството ми на мира, чуваш ли? Необходима му бе цяла секунда да събере мислите си.

— А ти знаеш ли какво направи мъжът ти на дъщеря ми?

— Сбъркал е.

— Подиграл се е на единайсетгодишно дете.

— Знам какво е направил. Постъпил е като глупак. Искрено съжалявам. Но ти нямаш представа.

— Превърна живота на детето ми в ад.

— И ти сега искаш да си го върнеш по същия начин, така ли?

— Мъжът ти трябва да напусне — каза Гай.

— За една грешка на езика?

— Той й отне детството.

— Изпадаш в мелодрама.

— А ти наистина ли не помниш какво бе в началото — всеки ден от сутрин до вечер й се подиграваха. Дъщеря ми имаше щастливо детство. В никакъв случай не е била идеална, но бе жизнерадостна. А сега…

— Виж какво. Много съжалявам. Наистина. Но искам да оставиш семейството ми на мира.

— Ако я беше ударил — ако й беше зашлевил плесница, да кажем, — щяха да го уволнят начаса, нали? Онова, което стори на Ясмин, е дори по-лошо.