Дръж се здраво - Страница 66

К оглавлению

Сега обаче моментът май не бе подходящ за стандартната лекция за отговорността.

— Добре, но ако някой звънне, веднага ми го даваш.

— Окей — съгласи се Джил и огледа стаята. — А ти какво правиш тук?

— Гледам.

— Какво?

— И аз не знам. Търся нещо, което да ми подскаже къде може да е брат ти.

— На него нищо лошо не му се е случило, нали?

— Разбира се. Не се притеснявай. — Жадувайки за някаква нормалност, Тиа попита: — Нямаш ли домашни?

— Направих ги.

— Браво. Всичко друго Окей ли е?

Джил сви рамене.

— Искаш за нещо да си поговорим ли?

— Нищо няма. Само ми е притеснено за Адам.

— Знам, миличко. Какво ново из училище?

Ново свиване на рамене. Тъп въпрос. През годините Тиа сигурно го бе задала на децата си поне няколко хиляди пъти и никога, ама никога, отговорът не се простираше по-далеч от „нищо“, „окей е“ или „училище като училище“.

Тиа излезе от стаята на сина си. Нищо нямаше да открие там. Чакаше я разпечатката от „Е-СпайРайт“. Затвори вратата и прегледа сводката. Имаше имейли от сутринта от приятелите на Адам — Кларк и Оливия, но текстовете им бяха съвсем кратки и неясни. И двамата питаха къде е и споменаваха, че майка му е звъняла у тях да го търси.

От ДиДжей Хъф нямаше нищо.

Хм. ДиДжей и Адам редовно обменяха мейли. И изведнъж — нищо. Сякаш ДиДжей знае, че Адам няма да си е у дома да му отговори.

На вратата се почука леко.

— Мамо?

— Можеш да отвориш.

Джил натисна дръжката.

— Забравих да ти кажа. Обадиха се от кабинета на доктор Форте. Имала съм час за зъболекар във вторник.

— Добре.

— Но защо пак трябва да ходя при доктор Форте? Миналата седмица ми почисти зъбите.

Ежедневие. Пак добре дошло за Тиа.

— Може скоро да ти сложим скоби.

— Отсега ли?

— Да. Адам бе на твоите… — Спря изведнъж.

— Моите какво?

Тиа впери поглед в доклада на „Е-СпайРайт“ върху леглото, най-новия, но и той не помогна. Трябваше и онзи с оригиналния имейл, за партито в дома на Хъф.

— Мамо, какво става?

Тиа и Майк най-грижовно пускаха всички сводки през шредера, но онзи специално го бе запазила, за да го покаже на Майк. Къде ли го бе сложила? Погледна купа бумаги до леглото си и започна да проверява дали не е сред тях.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Джил.

— Няма нужда, миличко.

Нямаше го. Изправи се. Няма значение.

Влезе отново в интернет. Сайтът на „Е-СпайРайт“ бе маркиран. Влезе и кликна на АРХИВ. Поиска доклада от съответната дата.

Нямаше смисъл да го разпечатва отново. Щом се появи на екрана, Тиа скролна до имейла за партито в Хъф. Не й трябваше самият мейл — за отсъствието на родителите на ДиДжей, за партито и наливането, макар че, като се замисли, какво всъщност стана с цялата тази история? Майк не бе заварил никакво парти у тях, а само бащата Даниел Хъф.

Беше ли станала промяна в плановете на семейството им?

Но и това в момента бе без значение. Тиа премести курсора върху нещо, на което обикновено не се обръщаше никакво внимание.

Колонката с часа и датата на мейла.

„Е-СпайРайт“ посочваше не само кога е бил изпратен, но и кога Адам го е отворил.

— Какво правиш, мамо?

— Изчакай за секунда, миличко.

Тиа вдигна телефона и позвъни на доктор Форте. Бе събота, но знаеше, че някои зъболекари работят по това време заради многото детски тренировки и мачове през деня. Погледна колко е часът, след това изчака третото позвъняване, после четвъртото. Когато чу и петото, направо се отчая, но в този миг някой вдигна.

— Кабинетът на доктор Форте.

— Добро утро. Обажда се Тиа Бай, майката на Адам и Джил.

— Здравейте, мисис Бай. С какво мога да ви помогна?

Тиа се напъна да се сети за името на рецепционистката. От години беше с доктор Форте, познаваше всичките му пациенти и на практика въртеше цялата клиника. Най-накрая й дойде:

— Каролин ли е на телефона?

— Аз съм.

— Здравейте, Каролин. Молбата ми е малко необичайна, но спешно ми трябва една услуга от вас.

— Ще видя какво мога да направя. Идната седмица ни е доста плътно заета.

— За друго става дума. Адам трябваше да ви посети в 3:45 на осемнайсети, след училище.

Мълчание от другата страна.

— Искам да знам дали е идвал.

— Искате да кажете, дали не е пропуснал да се яви?

— Да.

— В такъв случай щях задължително да ви се обадя. Адам твърдо бе тук.

— Знаете ли дали се е явил навреме?

— Мога да ви кажа точния час, ако това е от значение за вас. Записано е в регистъра.

— Това би било чудесно.

Още чакане. Тиа чу почукването на пръсти върху клавиатура. Някакви хартии се разместиха.

— Адам е дошъл по-рано, мисис Бай. Разписал се е в 3:20.

Нищо особено в това, помисли си Тиа. Обикновено ходеше там направо от училището.

— Докторът го е приел навреме — точно в 3:45. Това ли искате да знаете?

Тиа насмалко не изтърва телефона. Нещо никак не й се харесваше. Пак погледна датата и часа на екрана.

Имейлът за партито у Хъф е бил изпратен в 3:32. А писмото е било прочетено в 3:37.

По това време Адам не е бил у дома.

В цялата работа нямаше никаква логика, освен ако…

— Благодаря ви, Каролин.

Незабавно позвъни на Брет, компютърния спец.

— Ало — обади се той.

Тиа реши да го постави в защитна позиция.

— Благодаря, че ме издаде на Хестър.

— Ти ли си, Тиа? Виж какво, адски съжалявам.

— Да, бе, да.

— Сериозно ти казвам. Хестър е в течение на всичко, което става в службата. Знаеш ли, че тя следи всеки един компютър в офиса? Понякога за кеф чете личните имейли на хората. Според нея, щом си на нейна територия…

— Но аз не бях на нейна територия тогава…