Дръж се здраво - Страница 67

— Знам. Много съжалявам. Време да смени темата.

— Според доклада на „Е-СпайРайт“ синът ми е прочел един имейл в 3:37 следобед.

— Е и?

— По това време не си е бил у дома. Възможно ли е да го е прочел от другаде?

— Часът от „Е-СпайРайт“ ли ти е известен?

— Да.

— В такъв случай отговорът е „не“. „Е-СпайРайт“ следи дейността му само на този конкретен компютър. Ако е влязъл в пощата си и е прочел мейла си от другаде, нямаше да е отразено в доклада.

— Как е възможно тогава?

— Хм. Ами, първо на първо, сигурна ли си, че не си е бил у дома?

— Абсолютно.

— Значи някой друг е бил. И е ползвал компютъра му. Тиа хвърли нов поглед на екрана.

— Пише, че писмото е изтрито в 3:38.

— Значи някой е влязъл от компютъра на сина ти, прочел е мейла, а след това го е изтрил.

— Тогава няма начин Адам да го е видял, така ли излиза?

— Най-вероятно.

Тя набързо отся най-явните заподозрени: и тя, и Майк бяха на работа този ден, а Джил бе отишла пеш с Ясмин до дома й да си играят.

Никой от семейството не е бил у дома.

Как може да е влязъл някой, без да остави следа? Сети се за резервния ключ — онзи под фалшивата скала до кола на оградата.

Избръмча сигналът, че я търсят. Погледна номера и установи, че е на Моу.

— Ще ти се обадя пак след малко, Брет. — Превключи разговора.

— Моу?

— Няма да ми повярваш — каза той, но от ФБР току-що прибраха Майк.

* * *

Седнала в импровизираната стая за разпити, Лорън Мюз изгледа продължително Нийл Кордоба.

По-скоро нисък, с фина костна структура, набит и почти безупречно красив. Видимо приличаше на съпругата си. Мюз знаеше това, тъй като Кордоба бе донесъл със себе си куп съвместни снимки на двамата, правени по време на круизи, на плажове, на официални мероприятия, на партита, в задния им двор. Нийл и Реба Кордоба бяха фотогенична двойка и обичаха да се снимат буза до буза. Нямаше снимка, на която да не изглеждат щастливи.

— Намерете я, моля ви — каза Нийл Кордоба за трети път, откакто беше влязъл в стаята.

Тя вече му бе отговорила два пъти: „Правим всичко, което ни е по силите“, така че реши да не се хаби. А той добави:

— Готов съм да ви помогна с всичко, което поискате.

Бе късо подстриган, облечен бе в блейзър с вратовръзка, сякаш дрехата му помагаше да не се разпадне. Обувките му бяха старателно лъснати. Мюз се сети за баща си — той беше маниак на тема лъснати обувки. „Човек можеш да го прецениш по обувките му“ — втълпяваше той на малката си дъщеря. Много полезна информация. Когато четиринайсетгодишната Лорън Мюз откри тялото на баща си в гаража — където бе отишъл, за да пръсне черепа си, — обувките му бяха безупречно лъснати.

Добър съвет, татко. Благодаря за урока по протокола на самоубийството.

— Знам какво става обикновено — продължи Кордоба.

— Съпругът е първият заподозрян, нали така?

Мюз пак не отговори.

— Знам освен това, че според вас Реба е имала някаква любовна афера, след като колата й е била паркирана до мотела, но ви гарантирам, че няма такова нещо. Трябва да ми повярвате.

— Нищо не изключваме засега — отвърна Мюз с умишлено безизразно лице.

— Съгласен съм да се подложа на детектор на лъжата, да се откажа от адвокат, каквото поискате — само и само да не си хабите времето. Реба не е избягала, в това съм стопроцентово сигурен. Както и че аз нямам нищо общо с изчезването й.

Никога никому не вярвай — помисли си Мюз. Основно правило. Разпитвала бе заподозрени, чието актьорско майсторство можеше направо да остави Де Ниро безработен. Но засега уликите подкрепяха думите му, а и цялото й вътрешно чувство й подсказваше, че Нийл Кордоба говори истината. Пък и засега това нямаше никакво значение.

Мюз бе поискала да й докарат Кордоба единствено, за да идентифицира трупа на нейната Джейн Доу. Независимо дали щеше да се окаже враг, или съюзник, засега не искаше от него нищо друго — само съдействие. Затова си позволи да каже:

— Не смятам, че сте сторили нещо лошо на жена си, мистър Кордоба.

Облекчението му се прояви за миг, но моментално се изпари. Не се тревожи за себе си, мина й през ума. Мъчи го единствено мисълта за онази красавица от снимките им.

— Жена ви да се е притеснявала за нещо напоследък?

— Не бих казал. Сара, осемгодишната ни дъщеря имам предвид… — Спря, затвори очи и захапа кокалчетата на единия си юмрук. — Сара има проблем с четенето. И на ливингстънската полиция казах, когато ми зададоха същия въпрос. Реба много се притесняваше от това.

Информацията бе безполезна, но поне не мълчеше.

— Мога ли да ви задам един малко необичаен въпрос? — попита Мюз.

Той кимна и застана нащрек, готов в отчаянието си на всичко.

— Да ви е споменавала Реба за някоя приятелка, която си има неприятности?

— А вие какво имате предвид под „неприятности“?

— Добре, нека започнем оттук. Предполагам, че никой от познатите ви не липсва.

— Както жена ми например, така ли?

— Просто да липсва. По-конкретно: някои от приятелите ви да ги няма. Например — да са на почивка.

— Фридман и жена му заминаха за една седмица в Буенос Айрес. Тя е много близка с Реба.

— Така. Много добре. — Знаеше, че Кларънс записва всякак негова дума. Щеше да провери дали мисис Фридман е там, където се предполага да е. — Някой друг?

Нийл предъвка въпроса, а с него и вътрешната страна на бузата си.

— Мъча се да се сетя — каза.

— Няма нищо страшно. Отпуснете се. Нещо необичайно във връзка с вашите приятели, някакви неприятности… Каквото и да ви идва на ума.

— Реба спомена, че Колдър и жена му си имали брачни проблеми.