Дръж се здраво - Страница 71

К оглавлению

— И кой казва, че не сме помогнали?

Мълчание.

— Били ли сте там друг път?

— В „Джагуар“ ли? Не.

— Никога?

— Никога.

— Дайте да уточним: казвате, че до снощи никога не сте ходили в клуб „Джагуар“, така ли?

— Дори и снощи не бях. Нападнаха ме преди да стигна до него.

— Какво изобщо търсехте в онази уличка?

— Следях един човек.

— Кой?

— Казва се ДиДжей Хъф. Съученик е на сина ми.

— Значи твърдите, че преди днешното си посещение не сте стъпвали в клуб „Джагуар“?

Майк направи усилие гласът му да не издаде обземащото го отчаяние:

— Точно така. Вижте какво, агент ЛаКру. Можем ли малко да позабързаме разговора си. Синът ми го няма. Това ме тревожи.

— Естествено е да ви тревожи. Добре, да продължим нататък. Какво ще кажете за Розмари МакДевит, управител и основател на клуб „Джагуар“?

— Какво да ви кажа?

— Кога за пръв път я срещнахте?

— Днес.

— Вярваш ли му, Скот? — обърна се ЛаКру към Данкън. С дланта си Скот Данкън направи жест: „горе-долу“.

— И на мен ми е трудно да го приема.

— Чуйте ме, моля ви — каза Майк, полагайки усилие да не прозвучи умолително. — Незабавно трябва да изляза оттук и да продължа да търся сина си.

— Нямате доверие на силите на обществения ред?

— Вярвам им. Просто ми се струва, че синът ми не е сред приоритетите им.

— Да приемем, че сте прав. Да ви попитам още нещо. Говори ли ви нещо изразът „фарм парти“?

Майк се замисли.

— Май съм го чувал, но в момента не се сещам.

— Ще се опитам да ви помогна, доктор Бай. Вие сте доктор по медицина, нали?

— Точно така.

— Така че да се обръщам към вас с титлата „доктор“ е в реда на нещата. Мразя всички останали тъпаци с „докторски“ дипломи — доктори по философия, масажисти, дори оня, дето ми изписва контактните лещи от „Пърл експрес“. Нали ме разбирате?

— Та какво за „фарм партитата“? — опита се да го върне в руслото Майк.

— Пардон. Вие бързате, а аз се разприказвах. Да се върнем на въпроса. Като доктор сте наясно колко безбожно скъпи са лекарствата на пазара, нали?

— Така е.

— Нека тогава ви обясня какво значи „фарм парти“. Казано най-просто, тийнейджърите отварят нощните шкафчета на родителите си и крадат оттам лекарствата. В днешно време всяко семейство държи медикаменти, отпускани само с рецепта — викодин, адерал, риталин, ксанакс, прозак, окси-контин, перкосет, демерол, валиум — нали ме разбирате? Та тийнейджърите, значи, ги задигат, изсипват ги в една голяма купа, или смесват прахчета за смъркане и прочее. Това е бонбониерата им. След това се надрусват.

ЛаКру млъкна. За пръв път, откакто бяха почнали, грабна един стол, завъртя го с облегалката напред и го обкрачи. Впери поглед в Майк. Майк дори не примигна, само каза след известно време:

— Добре, вече знам какво е „фарм парти“.

— Точно така. Та оттам се започва. Събират се няколко младежи и си казват: „Ей, за разлика от хероина и кокаина, тия лекарства са разрешени от закона.“ Може на малкото братче да са му изписали риталин заради буйния му характер. Или таткото взема оксиконтин против болките след операцията на коляното. Нещо от този род. Сигурно са доста безопасни.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— Да.

— Съзнавате ли колко лесно става? У дома си държите ли незаключени лекарства, давани само по лекарско предписание?

Майк се сети за собственото си коляно, за рецептата за оксиконтин, за упоритите тренировки, та да не му се налага да взема много от таблетките. И наистина бяха в шкафчето му за лекарства. Щеше ли да забележи липсата на няколко таблетки? Какво да кажем за онези родители, които изобщо не разбират от лекарства? Те щяха ли да забележат подобна липса?

— Има ги във всеки дом, както казахте.

— Така. Да поогледаме още малко този въпрос. Наясно сте със стойността на таблетките. Знаете и че подобни партита стават. Да приемем за миг, че сте и находчив човек. Какво правите тогава? Качвате се на следващото ниво. Опитвате се да спечелите от това пари. Да приемем, че сте си у дома и получавате процент от печалбата. Може дори да насърчавате младежите да крадат още повече лекарства от шкафчетата. Дори сте в състояние да им доставяте заместители.

— Заместители?

— Защо не? Ако таблетките са бели, заменяте ги с най-обикновен аспирин. Кой ще забележи? Може дори да сложите захарни таблетки, които просто имат вид на медикаменти. Нали ме разбирате? Кой ще ти обърне внимание? Черният пазар за контролирани медикаменти е огромен. Истинска печатница на пари. Но предприемаческият ви дух не стои мирен. Не ви стигат разни там дребни партита със седем-осем младежа. Мащабите ви са далеч по-големи. Ще ви се да зарибите стотици, а защо не и хиляди? Като някой нощен клуб, например.

Майк започна да схваща за какво става дума.

— И вие смятате, че клуб „Джагуар“ се занимава точно с това?

Изведнъж Майк се сети, че Спенсър Хил се бе самоубил с взети от дома им лекарства. Поне така разправяха. Взел лекарствата на родителите си и ги изгълтал.

ЛаКру кимна, после продължи:

— А ако наистина ви е обзел предприемаческият дух, можете да се изкачите и на следващото ниво. На черния пазар няма лекарство без стойност. Някой не си е допил стария амоксицилин. Или из къщата има от виаграта на дядото. Никой не знае колко точно са таблетките в един дом, нали, докторе?

— Много рядко се случва.

— Именно. И ако все пак някой се усъмни, решава, че или в аптеката са го метнали, или че е объркал датите, или че е взел повече, отколкото си спомня. Никому не идва наум да се усъмни в тийнейджъра си. Усещате ли колко великолепно е всичко това?